ЗЗД: Всичко важно, което трябва да знаете

ЗЗД се счита за най-близкият закон до единен граждански кодекс акт в българската правна система, заради своето основополагащо значение за гражданското право и за частното право като цяло.

Тук ще разгледаме какво урежда този закон, както и някои от спецификите му.

Какво урежда ЗЗД?

Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) касае и урежда следните неща:

• Източници на задълженията;
• Договори – сключване на договорите, действие, недействителност, представителство;
• Едностранни волеизявления;
• Непозволено увреждане; неоснователно обогатяване;
• Водене на чужда работа без пълномощие;
• Действия на задълженията – изпълнение/неизпълнение;
• Забава на кредитора;
• Прехвърляне на вземания и задължения;
• Погасяване на задълженията – прихващане, подновяване и опрощаване; погасителна давност;
• Особени видове задължения – солидарни, неделими, с право на избор;
• Обезпечения на вземанията – общи правила, привилегия, поръчителство;
• Залог и ипотека – общи разпореждания, залог върху вещи, залог върху вземания, ипотека, обезпечение пред съд;
• Продажба – общи правила, задължения на продавача и на купувача, особени правила за някои продажби;
• Замяна; дарения; наем на вещи; заем; заем за послужване; влог;
• Договор за изработка; договор за поръчка;
• Дружество;
• Спогодба;
• Публично обещание за награда.

По-долу ще обърнем внимание на някои основни аспекти от тези, както и на най-скорошните предложения и промени в ЗЗД.

ЗЗД: Давност – Промени от 2020 г.

В края на юли месец тази година идеята за въвеждане на 10-годишна абсолютна давност за частните дългове на гражданите беше одобрена на първо четене от парламента, с промени в Закона за задълженията и договорите.

Това се прави с цел да се “спасят” така наречените “вечни длъжници”. В момента 10-годишна давност имат само публичните държавни вземания като осигуровки и данъци.

Според предвидените промени, с изтичането на 10-годишен давностен срок ще се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, стига те да не са отсрочени или разсрочени. Въвеждат се само 2 изключения:

• когато задълженията са натрупани от физически лица – еднолични търговци;
• когато произтичат от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване.

Предвижда се длъжникът с едно заявление до кредитора (който може да е физическо или юридическо лице) да обяви изтичането на абсолютната погасителна 10-годишна давност и да се прекратят изпълнителни дела и всякакво съдебно преследване.

От това следва, че кредиторът няма да може да възстанови средствата си.

Срещу промяната вече има критики от страна на правосъдното и финансовото министерство. Аргументът е, че предвид настоящата продължителност на съдебните дела в страната, кредиторите няма да могат да защитят интересите си и е възможно да се стигне до злоупотреби.

Напомняме, че същата мярка бе отхвърлена през 2017 година със становището, че 10 години са кратък срок, но тази година тя вече е приета.

Истината е, че за решение на проблема с “вечните длъжници” настоява Европейската комисия, тъй като България е единствената държава в ЕС, която няма регламент за така нареченото “дългово робство”, което се прехвърля и на наследниците на длъжниците. Това обаче трябва да стане чрез закон за личния фалит, който засега се отлага за неопределено време.

Все още предстои преразглеждане на новите промени и прецизиране на регламента и сроковете.

Видове договори по ЗЗД

По-долу ще обърнем внимание на основните видове договори според закона.

Договорите биват едностранни и двустранни.

Договорът е едностранен, когато от него възникват за едната страна само права, а за другата само задължения.

Когато от договора следват задължения и за двете страни, той е двустранен. Такива са изброените по-долу договори.

Договор за заем по ЗЗД

С договора за заем се озаконява следната воля на страните: заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи в същия вид, количество и качество.

Договорът за заем за потребление (паричният заeм) е неформален, реален, едностранен, комутативен и може да е възмезден или безвъзмезден.

Договор за услуга по ЗЗД

Съществува и така наречен договор за услуга. Той е свързан с изготвянето и променянето на определени вещи. Към тези процеси спадат и строителните работи.

Подобни са договорът за изработка и договорът за поръчка. В тези договори страните се договарят едната да изработи определено нещо за другата, като в тях предварително се уточняват желаният краен резултат, задълженията и отговорностите на всяка страна.

Според ЗЗД, договорът за изработка е съглашение, с което изпълнителят се задължава да изработи нещо съгласно задачата на възложителя и в определен срок, а последният се задължава да плати предварително уговорено възнаграждение.

Освен, че е двустранен договор, това е и възмезден такъв. Това означава, че изпълнителят поема задължението да изработи нещо, за което възложителят го възнаграждава. 

Освен това, договорът е казуален, концесиален и неформален. Предмет на договора е това, което изпълнителят е длъжен да изпълни с интелектуални или материални действия. Обичайно е изработване, преработване или ремонтиране на една или няколко вещи. Но предмет може да бъде и направата на архитектурен план или юридически съвет.

Задължение на възложителя (поръчващия) е да окаже необходимото съдействие на изпълнителя. В противен случай възможните последици от неизпълнението на това задължение са:

• Изпълнителят да се откаже от договора.
• Изпълнителят да потърси правото си на възнаграждение по договора, дори при негодно изпълнена работа или когато извършването й е станало невъзможно.

Договор за гражданско дружество по ЗЗД

Гражданското дружество е форма на доброволно обединение на две или повече лица за постигането на стопанска цел с общи средства и усилия. Договор за гражданско дружество може да се сключва и от физически, и от юридически лица. Страните по договора се наричат съдружници.

Целта, за която договорът се сключва, задължително трябва да е стопанска. Съдружниците могат да извършат имуществени вноски за постигане на поставената цел, но това не е задължително.

При договор за гражданско дружество не се създава нов правен субект, тоест то не е юридическо лице. Що се отнася до трети лица, правата и задълженията на дружеството са съответно права и задължения на отделните съдружници.

Ако не е изрично договорено друго, се приема, че вноските и частите на съдружниците върху придобитото имущество, върху печалбите и върху загубите са равни.

Този договор се счита за сключен, когато се постигне съгласие за съдържанието му. Писмената форма не е условие за действителността на договора – тя се прилага с оглед доказване на съществуването му. Сключващите го трябва да са пълнолетни и да не са поставени под запрещение.