Трудов договор: Специфики и сключване

Предстои ви сключване на трудов договор? Ето какво трябва да знае всеки работодател, служител или работник относно спецификите на този вид договор.

Какво е трудов договор?

Трудовият договор е основата на отношенията между работодател и служител/работник. Това е един от най-разпространените видове договори. Ето защо правната му уредба е най-пълна и обширна.

Кодексът на труда урежда въпросите, свързани с трудовия договор, като страните по него, формата, съдържанието, начало на изпълнението, времетраене, а също и договори за допълнителен труд.

Двете страни по договора са работодателят и служителят. Работодателят наема за ползване работната сила на служителя/работника, който от своя страна я предоставя.

Предмет на трудовия договор е именно отдаването и използването на работната сила.

Работникът или служителят трябва пръв да изпълни задължението си, но работодателят е длъжен да създаде съответните условия за изпълнение на възложената работа. Това включва определяне на мястото на работа, предоставяне на материали и други.

Сключване на трудов договор

Договорът се сключва лично между работника и работодателя или негов представител. Всеки от тях може да инициира сключването му.

За целта служителят трябва да представи следните документи:

  1. Документ за самоличност.

Този документ му се връща веднага. Не е задължително и правилно да се записва друга информация от личната карта на служителя освен неговите три имена, ЕГН и постоянен адрес. Не е редно да се правят копия от личните документи и да се съхраняват в личното досие.

  1. Документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или степен, когато се изисква за длъжността или работата, за която се кандидатства.

В трудовото досие се съхраняват копия, заверени с „Вярно с оригинала“ от служителя, който ги е приел.

  1. Документ за стаж по специалността, когато се изисква такъв.

Може да се направи копие на трудовата книжка или друг документ, с който се удостоверява стажа.

  1. Документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок от над 3 месеца.
  2. Свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяване на съдебното минало.
  3. Разрешение от Инспекцията по труда, ако лицето е под 18 годишно.

Ако работникът постъпва за първи път на работа, той удостоверява това с декларация. Тогава работодателят е длъжен да му издаде трудова книжка. Декларацията също е част от съдържанието на трудовото досие.

Също така работодателят може да изисква и други документи, когато това е предвидено или произтича от закон или нормативен акт. Те могат да бъдат шофьорска книжка, електронна карта на водача при назначение на шофьори и др.

Специфики при сключване на трудов договор

Има някои важни особености при този вид договор, които трябва да знаете.

Възникване на трудовото правоотношение

Трудовият договор за счита за сключен в момента, в който работникът/служителят получи подписания от работодателя и него самия договор или издадената от работодателя заповед за назначение.

Начало на изпълнение на трудовия договор

От момента на постъпване на работа от служителя влизат в сила задълженията и правата по трудовото правоотношение.

Страните имат две опции:

  1. Изрично да уговорят срок, в който след сключването на договора работникът ще постъпи на работа.
  2. Да не уговарят нищо изрично относно началото на изпълнение на договора.

В този случай служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от момента на получаване на копия от трудовия договор, длъжностната характеристика за съответната длъжност и заверено от териториалната дирекция на НАП уведомление, че сключеният договор е регистриран в съответната териториална дирекция.

Съдържание на трудов договор

Съдържанието на трудовия договор обхваща правата и задълженията на двете страни по него. То се разделя на законово и договорно.

Законовото съдържание е това, което е указано пряко от закона и задължително се включва в договора. Законовите разпореждания не могат да бъдат променяни или отменяни.

От друга страна, договорната част се вписва изрично в трудовия договор и се определя от страните и съгласието между тях.

Минимално необходимото договорно съдържание на ТД, без което той не може да се сключи, е следното:

  • Място на работа;
  • Наименованието на длъжността и характера на работата;
  • Датата на сключването на договора и началото на неговото изпълнение;
  • Времетраенето на договора – дали е безсрочен или срочен трудов договор;
  • Размерът на основния и удължения платен годишен отпуск, както и на допълнителните платени годишни отпуски;
  • Еднакъв срок на предизвестие за двете страни при прекратяване на трудовия договор. При безсрочните той може бъде най-малко 30 дни и най-много 3 месеца;
  • Основното трудово възнаграждение и допълнителните такива с постоянен характер, както и периодичността на изплащането им;
  • Продължителност на работния ден или седмица (работното време);
  • Подписи на двете страни.

Допълнителното и факултативно договорно съдържание на трудовия договор обхваща останалите условия, свързани с предоставянето на работната сила. То не е задължително, за да бъде законно сключен трудов договор.

Сред допълнителните уговорки най-често е изпитателният срок. Страните сами могат да уговорят продължителността на срока за изпитване, но според закона той може да е максимум 6 месеца.

Още особености на трудовия договор

Трудовите договори задължително се сключват под писмена форма, за да са действителни и валидни.

Освен това, работодателят е длъжен в тридневен срок от сключването да изпрати уведомление до НАП. То трябва да съдържа данни за страните и съдържанието на договора. В противен случай на работодателя се налагат санкции.

Уведомлението може да бъде направено онлайн, на хартиен носител или на магнитен носител. Но ако то е за повече от петима служители едновременно, не може да е на хартиен носител.

Работникът трябва да се уведоми, че трудовият договор е регистриран, защото от този момент вече тече срокът за постъпване на работа. Той обикновено е едномесечен, освен ако не е уговорено друго.