Какво трябва да знаете за ЗКПО: Основни аспекти
В тази статия ще разгледаме основните и най-важни аспекти на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Той предвижда няколко вида данък, касаещи юридическите лица:
- корпоративен;
- върху разходите;
- при източника;
- алтернативен.
Общи аспекти
Местните юридически лица дължат корпоративен данък върху печалбите и доходите си, реализирани както в България, така и в чужбина. Това означава, че ако сте реализирали доход, който е обложен в чужда държава, ще дължите и български данък върху същия доход. В такива случаи имате право на данъчно облекчение за сумата на платения в чужбина данък (чрез прилагане на метода на данъчен кредит или освобождаване с прогресия) според правилата на приложима Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) или ЗКПО.
- При данъчен кредит размерът на данъка в чуждата страна се приспада от сумата на българския корпоративен данък. Това приспадане е ограничено до размера на дължимия върху съответния доход българския данък.
- При освобождаване с прогресия въпросният доход се изключва от данъчното облагане в Република България.
Можете да ползвате данъчните облекчения като подадете годишна данъчна декларация (ГДД). Към нея се прилагат нужните документи и удостоверение за платения данък/обложения доход в чужбина.
Местни юридически лица, които не са търговци (например фондации и сдружения с нестопанска цел), се облагат с корпоративен данък за печалбите от търговска дейност или отдаване под наем на имущество.
За разлика от местните ЮЛ, чуждестранните такива се облагат с български корпоративен данък единствено ако извършват стопанска дейност в България чрез място на стопанска дейност.
Счита се, че едно чуждестранно юридическо лице има място на стопанска дейност в България, ако изпълнява някое от следните условия:
- разполага с постоянен обект на територията на България (офис, склад, завод, строителна площадка и т.н.);
- има упълномощено да сключва договори на територията на страната лице;
- чуждестранното ЮЛ трайно извършва търговски сделки с място на изпълнение в България – това обикновено не е приложимо при сключена СИДДО, защото спогодбите не съдържат критерий за възникване на място на стопанска дейност.
Най-често срещаният пример за място на стопанска дейност е строителен обект или монтажен такъв, когато строителството продължава повече от 12 месеца (съответно срока, който е предвиден в конкретната СИДДО) или съществува оказване на услуги от чуждестранно лице от постоянен обект за период по-дълъг от 6 месеца (или срока предвиден в приложимата СИДДО). В тези случаи чуждестранните юридически лица дължат корпоративен данък само за облагаемите печалби от източник в България, като източникът на дохода се определя според мястото на дейност.
Освен това чуждестранните ЮЛ подлежат на облагане с данък при източника за определени доходи от източник в България, стига тези доходи да не се причисляват към място на стопанска дейност.
Корпоративен данък
В ЗКПО е регламентиран режимът на облагане с корпоративен данък.
Какъв е обектът на облагане?
С корпоративен данък се облага всяка печалба:
- на местните юридически лица;
- на местните юридически лица, които не са търговци, вкл. организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от ТЗ и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
- на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в България;
- от дейността на определени организатори на хазартни игри.
Кои са данъчно задължените лица?
Данъчно задължени за корпоративен данък са:
- местните юридически лица – търговски дружества;
- местните ЮЛ, които не са търговци – за печалбата им от сделки по чл. 1 от ТЗ, както и от отдаване под наем на движимо/недвижимо имущество;
- местните неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, създадени на основание чл. 8 от КСО;
- чуждестранните ЮЛ, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност;
- чуждестранните неперсонифицирани дружества при осъществяване на стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност.
Какво е важно да знаете?
- За определяне на корпоративния данък данъчната основа е данъчната печалба.
- Данъчната ставка на корпоративния данък е 10%.
- Данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година. За новоучредените данъчно задължени лица това обхваща периода от датата на учредяването им до края на годината.
Как се декларира данъка?
Подава се годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.
Декларацията се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице.
Заедно с нея се подава и годишен отчет за дейността.
Такъв отчет не е нужно да подават данъчно задължените лица, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, освен когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице иска да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията.
Как се внася данъка?
Данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък на база прогнозна данъчна печалба за текущата година.
При определянето им не се вземат под внимание данъчната печалба, произтичаща от контролирано чуждестранно дружество, и частта от превишението на увеличенията над намаленията на счетоводния финансов резултат, произтичащ от преобразуванията по чл. 155а, ал. 1 и чл. 155б, ал. 1 от ЗКПО, съответстваща на трансферираните активи или дейност, за които ще се приложи разсрочване по чл. 155г от ЗКПО.
Според ЗКПО авансови вноски не правят:
- данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година са не повече от 300 000 лв.;
- новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по ТЗ.
Месечни вноски
Месечни авансови вноски дължат данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година надхвърлят 3 000 000 лв. Месечните авансови вноски се определят по формулата на чл. 86 от ЗКПО.
Те се внасят:
- за месеците януари, февруари и март – в срок до 15 април на текущата календарна година;
- за месеците от април до декември – в срок до 15-то число на месеца, за който се отнасят.
Тримесечни вноски
Тримесечни авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, които нямат задължение за месечни авансови вноски. Тримесечните авансови вноски се определят по формулата на чл. 87 от ЗКПО.
- тримесечните авансови вноски за първо и второ тримесечие се внасят до 15-то число на месеца, който следва тримесечието, за което се отнасят;
- за трето тримесечие – в срок до 15 декември.
- за четвърто тримесечие не се прави вноска.
Специфики
- Можете да подавате декларация по образец за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато мислите, че те ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък. Намалението/увеличението се ползва след подаването на годишната данъчна декларация.
- На лицата, на които се преотстъпва корпоративен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от определените авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъпването.
- Когато е налице държавна помощ за регионално развитие под формата на преотстъпен данък за годината, в която е получена заповед по чл. 189 от ЗКПО, преотстъпването на съответната част от определените авансови вноски се извършва от месеца или тримесечието, следващо месеца на издаване на заповедта.
- Срокът за внасяне на дължимия корпоративен данък за съответната година е до 31 март на следващата година след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.