Нотариус – роля, специфики и видове такси

Каква е ролята на нотариуса?

Според Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), нотариусът е лице, на което държавата възлага извършването на предвидените в законодателството нотариални действия и задължения. Всеки, изпълняващ тази професия, трябва да е вписан в Регистъра на Нотариалната камара на Република България.

Той е съдебно лице, което удостоверява с подпис и печат истинността на юридически актове и документи. Неговата функция е да гарантира валидността на правните сделки и договори, придавайки публична достоверност на документите и подписите, представени и положени в негово присъствие.

Специфики

Възможно е помощник-нотариус да съдейства на главния такъв, а негов район на действие е този на районен съд съответно. Ако се намирате във Варна, няма как да използвате услугите на нотариус, работещ в София.

За услугите му се заплаща определена нотариална такса. Но преди това е възможно да пожелаете да се уверите, че избраното от вас лице е правоспособно. Това става чрез справка в Регистъра на Нотариалната камара – той е публичен и достъпен за всеки гражданин. Ако избраният от вас специалист е регистриран, това означава, че е одобрен от Съвета на нотариусите и съответно Министъра на правосъдието и можете да бъдете спокойни, че е легитимен.

По закон нотариусът трябва да получава съдействие при изпълнение на функциите си. Той има право на свободен достъп в съдебните и административните служби, да прави справки по дела и преписки, да иска копия, преписи и документи, да получава сведения и удостоверения с предимство.

Какви са разликите между нотариус и адвокат?

Нотариусът и адвокатът са често свързани в съзнанието ни, но истината е, че съществуват съществени разлики във функциите им.

1. Нотариусът е безпристрастен, неутрален и независим защитник на всички страни по нотариалното производство. Той съблюдава интересите на всички участници, включително държавата и общината. Той няма право да действа в полза само на едно лице и в ущърб на друго. Нотариусът не защитава клиент в съда, докато ролята на адвоката е да защитава правата и интересите на конкретно лице или група от лица, които се наричат доверители или подзащитници.
2. Клиентът на адвоката се нарича ищец, ответник, обвиняем, подсъдим и т.н., докато този на нотариуса най-често е молител.
3. Адвокатите на страните се изправят един срещу друг в съдебната зала.
4. Адвокатите могат да се състезават и конкурират по-свободно помежду си от нотариусите, при условията на Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката.
5. Нотариусът не може да упражнява адвокатска професия.
6. Той извършва необходимите заверки, докато обикновено адвокатът е този, който преди това дава консултации и изготвя съдържанието на пълномощни и други документи, нуждаещи се от заверка.

Задачата на нотариусите е да засвидетелстват наличието на дадени обстоятелства според случая. Това може да бъде прехвърляне на собственост, удостоверяване на самоличност и подпис и т.н.

Нотариусът следи за спазване на правния ред при сключването на важни договори, прехвърляне владението на движимо и недвижимо имущество (имот или МПС), заверки на пълномощни, спесимени, припознавания и други.

• При регистриране на фирма, трябва да заверите своя спесимен (начина, по който се подписвате) пред нотариус.
• При договори за покупко-продажба на недвижим имот се изисква нотариален акт, а за прехвърляне на собствеността на МПС се иска нотариална заверка на подписите.
• Ако става въпрос за договор за наем на недвижим имот, чийто срок е по-дълъг от една година, договорът може да бъде нотариално заверен.
• За повечето пълномощни се изисква те да са нотариално заверени – например ако възлагате на трето лице да извърши покупко-продажба от ваше име или да ви представлява пред определени институции.

Това са сред основните заверки, които прави един нотариус. От вас винаги се изисква да представите личната си карта, за да удостоверите самоличността си.

Нотариусът поставя своя подпис и специален печат, с който удостоверява, че дадено обстоятелство е налице. Нотариалният печат се издава със заповед на министъра на правосъдието и съдържа надписа “Република България”.

Важно е да се отбележи, че нотариусът само прави необходимата според закона заверка, но не може да дава консултации и да изготви съдържанието на пълномощните и останалите документи. Това извършва винаги адвокатът.

Ето защо преди да потърсите нотариална кантора, трябва да се обърнете към адвокат, за да подготви изрядно цялата необходима според случая документация и тя да е вече готова за заверяване.

Нотариални такси

Вече споменахме, че за извършените услуги от нотариус или орган, изпълняващ същите дейности, трябва да заплатите такси. Те са определени в Тарифа за нотариалните такси към закона. Това важи и за устни или писмени консултации.

Не могат да се договарят размери на таксата, различни от тези в Тарифата.

Съществуват следните видове нотариални такси:

1. Такси в твърд размер, тоест фиксирани, които не зависят от изразходваното време или материалния интерес. Такава е например таксата за съхранение на саморъчно завещание.
2. Такси, с които се удостоверява материален интерес. Те имат определен максимален праг, който не може да бъде преминаван. Общ критерий за определяне на материалния интерес е пазарната цена на предмета на сделката или на правото, което се учредява (право на строеж или ползване). Законът е посочил и специфични случаи: При продажба на МПС удостовереният материален интерес може да е стойността, за която то е застраховано, или договорната цена.
3. Такси, определени от изразходваното време. Тези такси се определят на час. Такива се дължат при устни или писмени консултации, справка за набавяне на документи и при посредничество между страните, но не и когато вече сте заплатили за друго нотариално действие.
4. Така наречената “двойна такса”. Тя се дължи при изготвен и удостоверен нотариален акт или друг документ.

Ако обаче вече имате изготвен документ (например от адвокат), можете да поискате нотариусът да го провери, без да извършва нотариално удостоверяване. В такъв случай се заплаща половината от сумата за удостоверяване на документа. Ако в срок от един месец решите да го удостоверите при същия нотариус, тогава се заплаща и останалата половина от сумата.

5. Допълнителна такса. Такава се дължи, когато нотариусът работи по вашия случай извън работно време, в почивни и празнични дни или извън кантората. За да се наложи това, трябва да има уважителна причина, например да не можете да се явите пред него или да се налага незабавното извършване на действията му. Размерът на допълнителната такса е половината от съответната такса за удостоверяване.